Времето бе наше, а всичко останало бе тяхно
Нарочно се връщам към този СДСарски лозунг от зората на демокрацията. Та, не е ли същото и сега? Единствено в ролите на “ние” и “те” са различни актьори.
Покрай всичките алабалистики - ротации и (не)коалиции наблюдаваме нищо повече от опит за смяна на властта. И, както винаги - новите “ние” се окопават в институции и държат да застанат на върха на властта. Но, преди всичко, и на изхода на корупционните процеси. В което няма лошо - пари се дават, жена се дава, но с власт никой не се разделя лесно. Да, трябва да се заграби.
Проблемът е в това, че процесите се случват придружени с намерение да се подведе гласоподавателската маса. Пример за това е конституционната реформа, която ни се продаваше като решение за всичко лошо в съдебната система. Е, оказа се политически ход и оръжие срещу институцията на президента. Връщайки се към записките си по “Обща теория на Правото” от Росен Ташев от преди години, се сещам за предвидените в Конституцията т.нар. “органични” закони, на които е оставена пълна свобода отткъм това как да работят. Сметна палата, ВСС, Конституционен съд и, като цяло, моделирането на процесуалното право. Така се и оказа - правилната реформа, закриването на специализираните съдилища, се случи чрез закон. Текущ закон, не изискващ специфична процедура или пък по-голямо мнозинство. Ицо, какво стана?
И така, към следващите ~10 години, ако сегашните “ние” успеят да се окопаят. Остава въпросът какво е решението да се прекъсне тази политика на парче?
